Божи Дар Християнски портал

15.08.10 Библейски текст: 2 Царе 18:19-33

Благата вест и благовестителите

Трагичната история на сина на Давид Авесалом, който се разбунтува против баща си и пожела да вземе престола му завърши по своя естествен начин. Авесалом загина в разразилата се братоубийствена война. Давид не участваше в битките. Неговите привърженици настояваха той да стои в крепостта на сигурно място, защото „ти си като десет хиляди от нас” (2Царе 18:3) – така го оценяваше народът. Давид беше символ, личност, която вдъхновяваше и събираше в себе си надеждите на целия народ. Неговата гибел би била трагедия, защото народът щеше да остане обезглавен. Има личности, които събират в себе си надеждите на цели народи и вдъхновяват. Присъствието им въздейства като допинг върху хората. Гибелта им кара целият народ да се чувства осиротял. Затова Давид трябваше да бъде запазен.

Но той пък имаше една друга личност, която за него беше вдъхновяваща и осмисляща всичките му усилия и трудове – неговият син Авесалом. За него не беше толкова важно кой ще победи в разразилата се война – дали неговите войски или войските на неговия разбунтувал се син Авесалом. Не беше сладка победата, ако синът му загинеше. Затова той даде строго указание никой да не вдига ръка против Авесалом. Но въпреки това синът му загина. Давид беше сразен от тази вест и рухна в мъката си.

Някой трябваше да отиде при Давид и да му съобщи, че войната е свършила и как е свършила. Имаше там един младеж на име Ахимаас, който много държеше да занесе тази вест на Давид. Военачалникът Йоав не му разреши, но младежът настояваше и Йоав го пусна да върви. Когато Давид видя някой да тича към крепостта, разбра, че това е вестоносец. А като разбра, че е Ахимаас, каза: „Добър човек е той и идва с добри известия” (27). Но се оказа, че добрият човек няма добри известия. Напротив, носеше ужасната вест за смъртта на Авесалом.

Тази стара история от отдавнашни времена ни кара да си зададем въпроса дали добрите хора винаги носят добри вести или може и да носят и лоши. И обратното, могат ли лошите хора да носят добри вести?

Нека споменем една подробност в тази история. Йоав изпрати още един вестоносец, на име Хусина. Той трябваше да иде при Давид и да му съобщи какво е станало. Така че имаше двама вестоносци. Не знаем нищо за този Хусина, но можем да предположим, че той търчеше към крепостта, за да изрази пред царя радостта си от гибелта на неговия син. Хусина май се явяваше лошият човек, който носи лоши вести, а Ахимаас – добрият човек, който също носи лоши вести. Къде е разликата? Защо трябваше да има двама вестоносци? Може би в начина, по който двамата щяха да съобщят вестта. Ахимаас съобщи на царя, че войските на бунтовниците са разбити, но не знаеше какво се е случило с Авесалом. А той знаеше. Йоав му каза, когато го пращаше (20). Докато Хусина с радост, с яд и злорадство съобщи за смъртта на Авесалом. Можем да си представим злобното му лице, святкащите очи, начинът, по който той изсъска проклятие против мъртвия бунтовник Авесалом.

Лошите вести са лоши, но стават още по-лоши заради начина, по който ги научаваме. Скръбта на Давид стана още по-силна поради злобата, която той съзря в този вестоносец. Докато другият вестоносец искаше да съобщи новината си по деликатен и състрадателен начин. Добрите вести стават още по-добри, когато ги донесат добри хора. Както и обратното, те могат да станат не толкова добри, когато ни ги носят лоши хора.

Божието слово ни казва, че ние сме вестоносци. Знаем нещо, което мнозина не знаят. Поръчението ни е да им го кажем. „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание”(Мр.16:15). Чудесно. Бог е сторил нещо невероятно. Вместо да унищожи този безбожен и покварен свят, Той му дава нов дар, най-скъпия – Своя Син. Исус умира вместо нас. Застава там, където ние трябваше да бъдем. Плаща за греховете, за които ние трябваше да плащаме. С тази вест ние сме изпратени при света. Трябва да му я кажем.

За съжаление, много често ние се осланяме на добрината на тази чудесна вест и си мислим, че както и да я съобщим, тя си остава добра и хората трябва да я приемат с радост и да повярват в нея. Това не е съвсем вярно. Добрата вест ще стане още по-добра, ако се носи от добри хора. А ако се носи от лоши хора, тя няма да бъде толкова добра. Дори може да стане лоша. Личността на вестоносеца има голямо значение. Добрите вестоносци биват посрещани с радост. Лошите вестоносци биват убивани. А лошите вестоносци, които носят добри новини? Какво става с тях? С тях става това, че никой не им обръща внимание. Не им вярват. Те са като лъжливото овчарче, които два пъти излъгало селяните, а на третия път, когато наистина дошъл гладният вълк и наистина била нужна помощ, никой не му повярвал. Нека не се сърдим на хората, че не приемат чудесната ни вест. Ако не сме добри вестоносци, няма да ни вярват. И ще бъдат прави.

Историята на разпространението на християнството е доста поучителна. Тя започва по славен начин. Вестта за Божия Син, дошъл сред хората и прокарал за тях път за спасение, път към небето, пропаст между грешния човек и святия Бог, се разпространяваше мълниеносно и победоносно. Хората чуваха и вярваха. Никой не се противопоставяше. Като четем Деяния, виждаме как смазващо напрадеваше Благата вест. Защо? Защото тя беше чудесна вест, но не само заради това, а и защото вестоносците си ги биваше. Виждаме какво посвещение имаха те. Как се бяха предоставили напълно на Божието ръководство, как Святият Дух безпрепятствено говореше чрез тях. Виждаме святия им живот, виждаме справедливостта сред християнската общност. Хората продаваха имоти и парите внасяха за покриване на нуждите на всички. Никой не претендираше, че нещо е негово, че е дал повече пари, затова трябва да получи повече или да стане по-голям началник. Цареше пълно единство, единодушие, съгласие, водеше се един висококачествен духовен живот. В резултат външните наблюдатели виждаха, че тук се случва нещо невероятно. В един свят на егоизъм и материализъм, на алчност и ненаситност, на безсрамие и безмилостно ограбване една група хора живееше по коренно различен начин! Каква рязка разлика! Какво странно явление! Тези са сякаш от друг свят. Хора, които са така променени, трябва да са изживели нещо наистина невероятно. Какво ли ще е то? Я да идем и а ги питаме!

За съжаление, много бързо се намесиха други сили, и то религиозни. Едни вярващи хора решиха, че е безобразие това, което става. И самата вест, и вестоносците й трябваше да бъдат премахнати. Как така ще говорят, че Божият Син е слязъл? Как така ще обвинавят тях в Неговото убийство? Та нали те, книжниците, фарисеите, садукеите и други сериозни и уважавани хора, знаят всичко и са пазители на религиозността, на морала и на духовността в това общество!

Понякога точно религиозните сили са големите препятствия пред Благата вест. Те застават като кучето на сламата и нито ядат, нито дават. За тях Господ Исус каза: „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред хората, понеже самите вие не влизате, нито оставяте желаещите да влязат” (Мат.23:13). В нашата страна Благата вест се възпрепятства от остарели и изгубили смисъла и разбираемостта си традиции, от суеверни предания, от нелепи и жалки вярвания, от лъжливи учения и чужди на Библията разбирания. Църквата носи благата вест, но е толкова лош вестоносец, че никой не й вярва. Никой даже не я слуша. Тя прилича на стара баба, която бръщолеви нещо, досажда и мрънка, безкрайно отдалечена от реалния живот, от проблемите на хората, от съвременността – и никой не й обръща внимание. Уважават я, дават й нещо, поправят й храмовете, но не искат да слушат нейната вест. Какво може ново да каже на хората такава стара и закостеняла институция? Нищо. Тя е прочетен вестник, гледан филм, стар виц.

Нека сме наясно, че самата вест, която носим, е важна, но не по-малко важно е какви вестоносци сме. Нека не се осланяме само на това, че носим чудесна вест. И най-чистата вода ще стане негодна за нищо, ако се налива в мръсни съдове. Виждаме колко огромно внимание обръщат на опаковките производителите. Те знаят, че самата стока е важна, но ако е в калпава опаковка, няма да бъде харесана. Опаковката продава. Нека се поучим от рекламата, която по такъв настойчив начин гледа да ни убеди да се бръкнем и да купим нещо. Така става. Не е важно само какво предлагаме, но и как го предлагаме. Ако не го предлагаме добре, така ще си останем с него и никой няма да ни го купи.

Господ Исус ни учи да не наливаме ново вино в стари мехове (Мат.9:17). Виното е чудесно, кипящо, пенливо, силно. Но ако се налее в старите мехове на стария човек, страхлив, боязлив, ще ги пръсне. И то ще се похаби, и меховете. Тази притча е много поучителна. Тя ни предизвиква да се променяме съгласно благовестието, което сме чули, приели и искаме да го предадем. Вестта задължително променя вестоносеца. Той не е просто предавач на информация, а жив свидетел. Лошият човек не може да носи добрата вест. С неговата лошотия и тя става лоша. Виждали сме хора, които са злобни и завистливи, дребнави и материализирани. По някакви странни пътища те приемат Благата вест. Колко я приемат и как, не знам, но стават това, което наричаме християни. И започват да благовестват. Резултатът е жалък и мизерен. Ефектът е точно обратният. Хората се отвръщат от вярата. Казват: „Ако това е християнството, по-добре да останем безбожници.” Църквата понякога изглежда така жалка и пълна със стари и плътски неща, че никой не ще и да си помисли да се присъедини. Какво да прави там? Той и без това е сит на интриги и клюки в света. Ако и в църквата намери същото, къде е разликата?

Понякога Бог действа и сам, преодолявайки нашата намеса като уж Негови благовестители. Хора се каят и идват при Христа въпреки лошия пример на християните. Но защо трябва да създаваме подобни проблеми на нашия небесен Отец? Защо по-добре не работим заедно с Него за общата цел – спасението на повече души, покаянието на повече грешници? „Пазете се да не би да се окажете и противници на Бога” (Деян.5:39), даде съвет на Синедриона мъдрият Гамалиил. Каза го на религиозни хора. На хора, които не биха посмели и да си помислят, че могат да бъдат Божии противници; но ето, че на практика те станаха най-върлите противници на Този, на Когото се гордееха, че служат и че вършат делото.

За да бъдем обективни, нека кажем, че няма съвършени вестители. Всеки си има някакъв кусур. Всеки в нещо ще сбърка, ако не в дело, то в дума. Ако не забрави да бъде деликатен, то ще обърка нещо в учението и ще представи вярата по непълен и неточен начин. Ако я представи по най-правилен начин, то ще сбърка в отношението към събеседника си и ще го отблъсне с грубост или с нетърпение. Историите на несполучливи опити за съобщаване на Благата вест са безбройни и от тях можем да си извадим много поуки.

Все пак всеки от нас следва да направи всичко възможно, за да стане добър вестоносец на добра вест. Какво можем да направим, за да бъдем такива?

1. Да бъдем посветени хора.

Ние не можем да заразяваме никого, ако сами не сме заразени от Евангелието. Ако то не ни вълнува, ако земните ни планове ни занимават толкова силно, че оставяме духовното в ъгъла, само за свободното си време, само за неделята или за някакви особени кампании на духовно възраждане, това няма да бъде силен пример. Евангелието трябва да живее в живота ни. Ние трябва да правим това, което говорим. Иначе ще предизвикаме само смях и подигравки. Никой не може да очаква, че ще бъде уважаван и ценен от началника си, ако се явява на работа от време на време, когато няма по-важно занимание. Който работи, си знае, че всяка сутрин трябва в точно определен час да бъде на работното си място, свеж и бодър, готов да изпълнява разпореждания. Дали се чувства напълно здрав или малко не е разположен, дали е в добро или лошо настроение, дали е спал добре или не е мигнал цяла нощ – това са си негови проблеми. Той трябва да е там, иначе ще го освободят и ще си потърсят по-сериозен човек. Не знам защо смятаме, че за Господаря на световете можем да минем с най-мизерното от себе си, с най-малко време, с най-малко сили, с най-безболезнено участие. Той заслужава нашето пълно отдаване – и никой друг не го заслужава повече от Него.

2. Да познаваме Божието слово.

Не можем да бъдем вестоносци на благодатта, ако не я познаваме. Не можем да убеждаваме, ако сами ние постоянно се запъваме за различните библейски учения и все трябва да направим справка в една или друга книга, за да се досетим кое как беше. Кандидат-шофьорите преминават дълъг курс на обучение, в който усвояват теорията и практиката. Това е нужно, защото често ще изпадат в сложни ситуации и трябва да са предварително подготвени как да реагират. Студентите по медицина учат много години и трябва да знаят всички тънкости, защото при спешен случай няма да имат възможност да ровят из книгите и да четат. Докато го правят, болният може да умре. И благовестителите имат нужда от познания и опит, за да насочват бързо хората по пътя на вярата.

3. Да изпитваме любов и загриженост.

Неспасеният човек е в голяма опасност. Знаем колко е несигурен животът и колко близо сме до ръба. Виждаме колко хора умират било от болести или нещастия и къде се озовават? Ако не ни интересува съдбата на неспасените, няма да сме и много усърдни в опитите си да ги доведем до Христа. Нужно е да осъзнаваме колко ценен е всеки човек и каква ужасна загуба е той да си отиде неспасен. Това ще ни помогне да бъдем по-усърдни в призванието си.

И още много други неща можем да извършим, за да бъдем добри носители на добрата вест. Когато си свършим работата, Благата вест си идва на правилното място – при добрия благовестител. Тогава се случва чудото на промяната, на новорождението и на спасението. И се чувстваме безкрайно удовлетворени, че сме се заловили с най-полезната работа на този свят, която е да се изтръгват души от гибел и да стават граждани на славното Божие царство.

© 2010 Данаил Налбантски | www.boji-dar.info