Възникване и разпространение на християнството

От къде и от кой народ произлиза християнството?

За разлика от гърците, юдейте не се стремят да намерят Бога чрез овешки разум. Те приемат Неговото съществуване и с готовност Му отдават поклонение, което чувстват, че му дължат. Това тяхно поведение произтича от факта, че Бог се обръща към тях и им се разкрива в историята, като се явява пред Авраам и другите велики водачи на народа им. Йерусалим става символ на двойната религиозна подготовка за началото на християнството. Както Христос казва на жената при кладенеца, спасението наистина да дойде от „юдеите”. От този малък, поробен народ, живеещ на кръстопътя между Азия, Африка и Европа, трябва да дойде Спасителят на света. След завръщането си от вавилонския плен, юдеите повече не изпадат в идолопоклонство. Божието послание, което достига до тях чрез Моисей, изисква вярност към единствения, истинския, всемирен Бог на цялата земя. Езическите богове са само идоли, които юдейските пророци осъждат неотклонно. Този величествен монотеизъм е разпространяван от многобройните синагоги, пръснати по цялото Средиземноморие в продължение на 3 века преди идването на Христос.

Юдеите подготвят пътя за зараждащото се християнство и като предоставят на едва появилата се Църква послание, на което да се опре – Старият завет. Дори един бърз преглед на Новия завет ще разкрие колко много дължат Христос и апостолите на Стария Завет (СЗ), както и тяхната дълбока почит към него като Божие Слово, отправено към човека.

Исус Христос е роден малко преди 4г. Пр. Хр в предградието на Витлеем в обора на една гостилница, когато е царувал Ирод Велики. Точната дата не може да се определи. В "Юдейски древности" Йосиф Флавий споменава за затъмнението от 750г. От основаването на Рим - преди смъртта на Ирод. Тъй като избиването на юдейските младенци и бягството на Йосиф в Египет предшестват смъртта на Ирод, това сочи като най-вероятна 749г. От основаването на Рим или около 5г. Пр. Хр. Като време за Христовото раждане.

Само евангелистите Матей и Лука, използвайки различни източници, дават сведения за раждането на Исус. Матей набляга повече на родословието на Йосиф, а Лука – на Мария, но и двамата са единодушни относно девственото зачатие . Въпреки,че това  е свръхестествено, Исус е отгледан в съвсем обикновенно семейство в Назарет – Йосиф „дърводелецът” е опитен занаятчия. Семейството не живеело богато. Раказва се как Исус отива с родителите си в Йерусалим, когато е 12 годишен, и няколко бегли споменавания на майка Му и братята Му, твърде малко се знае за дългите години, през който Христос живее в Назарет. Той най-вероятно изучава свещенните писания у дома си и в училището за деца в синагогата. Също така учи и занаята на баща си, защото всяко юдейско момче тогава, трябва да има познания за техниката на някой занаят. Тъй като Назарет се намира на главен търговски път, Христос явно е имал възможност да наблюдава в лицето на пътниците, преминаващи от там, живота в света извън града. Неговите притчи и проповеди разкриват проницателността Му по отношение на природата. Той познава Бога както от неговото откровение в природата, така и от СЗ. През тези години Исус се подготвя физически, и духовно, във взаимоотношенията Си с Бога и хората за великото дело, което Му предстои.

На около 30 годишна възраст Той започва Своето обществено и духовно служение, малко след като Йоан Кръстител започва да проповядва – окл. 28г. Сл. Хр.

Йоан Кръстител, юдеин и родственик на Исус, проповядва покаяние и кръщава хората с вода. Обезглавен е от Ирод Антипа. Йоан разпознава Исус като Съдията, чието идване той е предсказал, и насърчава учениците си да го следват. Исус най-напред приема Йоановото кръщание, за да потвърди проповедта и призванието на Йоан, а не за да изповяда някакви лични грехове. Призванието на Исус като обещания Избавител се потвърждава недвусмислено чрез Божествено откровение. Исусовото служение започва с проповед и кръщение в долината на р. Йордан. Ако проследим внимателно Исусовите действия, ще видим, че след това събитие и по време на цялото си служение, Той обикновено проповядва из юдейските центрове. И тази насока отговаря на твърдението му, че е дошъл да помогне „ на загубените овце от Израилевия дом”.

Служенето на Исус Христос продължава окл. 3 години, главно в Палестина, с няколко кратки пътувания извън границите и ( напр. Финикия и Декаполис).

Исус, подобно на други еврейски учители, събира група ученици, които го придружават при пътуванията Му. Сред тях Той избира едно ядро от 12 души (наречени апостоли). Вероятно всички те, с изключение на Юда Искариот (ски) са галилейци, но се различават по характер – от съмняващия се Тома, до темпераментния Петър. 12-те възприемат начина на живот на Исус, като напускат временно домвете и семействата си, готови да бъдат подложени на гонения. Те живеят на даренията и гостоприемството на хората, които подкрепят мисията им. Самият Исус не е женен и няма постоянен дом. Отначало проповядва в местните синагоги, но след отблъскването му в Назаретската синагога, Христос превръща Капернаум в средище на Своето служение в Галилея. А тъкмо това служение съставлява най-голямата част от мисията Му сред хората на земята. В Канна Галилейска хората стават свидетели на първото Христово чудо - превръщането на водата във вино. То е последвано от кратко пребиваване в Йерусалим, по време на което Той учиства храма, като изгонва търговците от него, и разговаря с Никодим, пред когото ракрива духовната същност на Своето служение. Исус се връща в Галилея по пътя през Самария, където говори със самарянката и от думите Му тук става ясно, че неговото служение не е насочено към един народ или към един от двата пола, независимо че мисията му е предназначена първоначално за юдеите. От тук започват трите му обиколки из Галилея. Първата, главно в Източна Галилея, се откроява с изцелението на човека обладан от бесове, на мъжа с изсъхналата ръка и на мнозина други, и с възкресението на сина на вдовицата от Наин.

Най-важният момент от второто пътуване на Христос из Южна Галилея е поучението във връзка с Неговото Царство, изразено в притчи. Третото пътуване е продължение на това дело, намерило израз в поучение, проповед и изцелени.

Трите пътувания из Галилея са последвани от кратки периоди на уединение, през които задачата на Исус е преди всичко да напътства учениците Си. Но и сега Той намира време да удовлетвори нуждите на онези, които идват при Него – по време на първото си уединение Той съумява да нахрани пет хиляди души. Наред с това Исус изявява господството си над природата – той върви по водата на Галилейското езеро. Това чудо кара учениците му да осъзнаят истинността за Неговите твърдения, че е Божи Син. При второто си уединение, Христос изцелява дъщерята на сирофиникийката, която проявява дълбока вяра в Него. Третото Му уединенение е продължение на откровението за Неговата сила да изцелява и благославя.

Продължителното служение на Христос в Галилея е последвано от по-кратко служение в Йерусалим, където Той се сблъсква със засилващата се опозиция на религиозните водачи – фарисеите и садукеите, като посреща смело нападките им. Заради това противопоставяне Христос се оттегля на Изток от р. Йордан – в Перея, където поучава и изцелява. Действията му тук са последвани от кратко служение през последната седмица в Йерусалим. Пред очите на всички Той се изправя срещу нарастващото недоволство на юдейските народи и религиозни водачи. Чрез поучението си в притчи Исус порицава техния повърхностен и недуховен подход към вярата. Исус Христос си спечелва лоша слава сред юдеите, задето общува с отритнати от обществото хора. Но Неговата мисия е насочена към всички нуждаещи се хора, независимо от социалното им положение. Неговата притча за добрия самарянин е предизвикателство към някои тогавашни юдейски разбирания, а и поставя наравно юдеи и езичници в Божия план. Към Него се отнасят благосклконно както богати, така и бедни. Исус често спори с юдейските религиозни водачи. Той не се съобразява с множеството религиозни правила, липсващи в СЗ, но силно подчертавани от тогавашните религиозни водачи. Например Исус разчупва обърканото законодателство за буквалистично спазване на съботата. Споровете често са разгорещени и остри.

Исус Христос знае, че последното му посещение в Йерусалим ще доведе до окончателния сблъсък с властите, резултатът от който ще бъде собствената му смърт. Той идва непосредствено преди Пасха, когато градът е изпълнен с богомололци и поклоници. Едно от първите действия на Исус е да изхвърли търговците от пределите на храма, потвърждавайки претенцийте Си, че е Месия. През седмицата преди последната Му Пасха религиозните водачи се опитват да извлекат от думите Му богохулен или зовящ към политически бунт смисъл, който да се използва като обвинение срещу Него. На прощалната (тайна) вечеря с учениците си, която е пасхална, макар и направена ден по-рано от официалните празненства, Исус дава последни наставления на най-близките си последователи. Тогава той им предага хляба и виното като израз на това, че предстоящата Му смърт ще бъде изкупителна – безвъзмезден дар на умилостивение и опрощение за човешкия род и акт, потвърждаващ сключването на НЗ между Бог-отец и хората.

Улеснени от предателството на Юда Искариотски, властите успяват безпрепятствено да хванат Исус Христос в Гетсиманската градина. Той отказва да се съпротивлява. Следват поредица от разпити и изтезания пред юдейските власти. Първият (вероятно неофициален) е пред Анна (Ана), когато римляните са свалили от поста първосвещенник, а вторият и третият - пред действащия първосвещеник Каяфа и Синедриона, проведени – единият през нощта, а другият рано на следващата сутрин. Последният разпит (явно пред целия Синедрион) потвърждава предишното отсъждане, че Исус е извършил богохулство, вероятно защото е приел да се нарече Месия. За богохулство юдейският закон изисква смъртнна присъда чрез разпъване на кръст, римските завоеватели запазват правото си да изпълняват тези присъди. След това завеждат Исус при римския прокуратор Пилат Понтийски, който разбира, че обвинението в претенция за „Цар на Юдеите” е нагласено и Исус не е политически размирник.

Опитите на Пилат да се измъкне от отговорността, като отнася случая до Ирод Антипа е предложението да се освободи Исус според традиционната Пасхална амнистия, като се бичува и след това се обяви за невинен, се оказват неуспешни и настройват враждебно тълпата. При заплахата да бъде наклеветен пред своите началници Пилат осъжда Исус да бъде разпънат на кръст. Смъртта на Спасителя на кръста настъпва необичайно бързо и последният му вопъл покава, че Той все още напълно владее ситуацията. Исус е погребан наблизо в гробница, издълбана в скала и запечатана с римски глинен печат.

Библията свидетелства, че Исусовият гроб е намерен празен в първия ден от седмицата (Неделя). Евангелията и IКор. 15 гл. Говорят за 11 отделни срещи с възкръсналия Исус скоро след възкресението – както насаме с отделни хора, така и с големи групи. Впреки, че е освободен от ограниченията на времето и пространството, Исус се явява в плът. Убедил последователите си в Своята победа над смъртта, Той ги напуска така, че да покаже своето възнесение в присъствието на учениците Си. Това възнесение е предшествано от обещанието да изпрати Святия Дух като Свой Заместник и сам да се върне отново на земята.

Христос е основата, а не основателя на Църквата и това личи в твърдението му от Матея 16:18 „ НА тази канара ще съградя моята църква”. Дори и учениците му не разбират духовната същност на Неговата мисия. Христос обаче им отговаря, че след като Святия Дух им даде сила, тяхната задача ще бъде да свидетестват за Него „както в Йерусалим, така в цяла Юдея и Самария, и до края на земята” (Деяние 1:8).

Фактът, че християнската религия се заражда в града, който е настроен особено враждебно към Христос, е парадоксален, но в действителност се случва точно така. От 30 г. Сл. Хр. До 44г. Йерусалимската църква има водеща позиция в ранно хрстиянското общество.

При основаването на християнската Църква възловата роля е поверена на Святия Дух. Това съответства на христовото обещание, дадено в последната седмица от земния му живот, че той ще изпрати „Друг учител”, който да ръководи църквата след неговото възнесение. Внимателният анализ на Йоан 14:16-18 ; 15:26-27; 16:7-15 напълно би изяснил функцията на Святия Дух в ранната църква.

По времето, когато се основава църквата, юдеи от всички части на Средиземноморието се стичат в Йерусалим за праздника Петдесятница. Свръхестествената изява на божествена мощ, когато апостолите заговарят на различни езици при възникването на църквата и изливането на Святия Дух, позволява на присъстващите там юдеи да чуят всеки на своя език вестта за чудесата, извършени от Бога. Ап. Петър открива в тази ситуация възможността да произнесе първата и вероятно най-плодоносна проповед.

Най-малко три хиляди души приемат прогласеното слово и се покръстват. Повярвалите в християнството скоро стават 5 хиляди души. По-нататък се говори за множества, които се превръщат в част от църквата. Особено интересен е фактът, че мнозина от тях са юдеи елинисти от Диаспората, дошли в Йерусалим да честват големите празници – Пасха и Петдесятница. Дори свещениците не остават неприкосновенни за въздействието на новата вяра. В Деяние 6:7 се споменава „голямо множество от свещеници”, които се присъединяват към членовете на най-ранната църква в Йерусалим. Вероятно някои от тях са били свидетели как при Христовата смърт се разкъсва голямата храмова завеса и това, наред с апостолските проповеди, ги подтиква доброволно да се доверят на Христос. Но не всички, приели християнството, са така непоколебими. Служейки си с измама, заради, своя грях ,Анания и Сапфира стават първите вярващи, поели наказание в Йерусалимската църква. Незабавно и жестоко, това наказание се налага чрез апостолите, които са водачите във все още младата църква. В ранната Йерусалимска църква, благотворителността трябва да се води от една организирана група – дяконите. По такъв начин апостолите са свободни от такива задължения и могат да отдават цялото си време на духовното водителство. Бързото разрастване на обичаите в юдейската синагога довежда до необходимостта да нарасне броят на длъжностите и на служителите още в най-старата история на църквата. Скоро след създаването и към служителите в нея се присъединяват и старейшините и дяконите си разпределят отговорността да водят Йерусалимската църква.

Първата апостолска проповед в Йерусалимската църква е на ап.Петър.

Юдейската църква в Йерусалим, чиято история представихме тук, скоро загубва водещата си позиция в християнския свят и вместо нея вече изпъкват други църкви. След разрушаването на храма и разпръскването на хората от тази юдейска църква, Йерусалим вече не се възприема като център на християнството и духовното управление на християнската църква се установява в Антиохия.

Макар Исусовите последователи, изгонени от Йерусалим, да проповядват отначало само сред юдеите, не след дълго в Антиохия Сирийска възниква голяма църква от езичници. Тук се поражда названието „християнин”, което духовните антиохийци първоначално използват като подигравка, а в последствие се оказва почетно наименование на вярващите в Христос. Точно в Антиохия ап.Павел започва своето активно служение сред езичниците и тук е началото на неговите мисионерски пътвания, които трябва да го отведат до крайната му цел – град Рим. Църквата в Антиохия е толкова голяма, че е в състояние да подпомогне юдейските църкви, когато пред тях изниква проблемът за глада. Антиохия е център на християнството от 44г. До 68г.

Това бързо разрастване обаче среща сериозна съпротива от страна на юдеите. Църковните властници много скоро осъзнават, че християнството е заплаха за тяхното „неоспоримо” право да бъдат тълкуватели и свещеници на Закона. Ето защо те обединяват усилията си за борба срещу християнството. Гоненията започват от страна на политико-религиоюзния орган – Синедриона, който с разрешението на римската власт контролира гражданския и религиозния живот в държавата. Апостолите Петър и Йоан са призовани пред тази висшестояща институция най-малко два пъти и тук им се забранява да проповядват благовестието, но те отказват да изпълнят това изискване. По-късногоненията стават най-вече политически. Ок. 44г. Сл. Хр. ап.Яков е убит от Ирод Агрипа I, а ап.Петър затворен.

При това ранно гонение се откроява и първия мъченик за християнството Стефан. Той е водеща фигура сред седмината, избрани да следят разпределението на благотворителните средства в Йерусалимската църква. Лъжесвидетели, които не съумяват да оспорят духа и мъдростта в неговите думи, го изправят да отговаря за делата си пред Синедриона. След като в речта си той изобличава юдейските водачи за това, че са отхвърлили Христос, е отведен и убит с камъни. Смъртта на първия мъченик за християнската вяра допринася особено за разпространението и развитието на християнството. Савел, наречен по-късно ап.Павел, пази дрехите на онези, които убиват Стефан с камъни. Едва ли има съмнение, че смелостта и опрощаващия дух на Стефан пред лицето на жестоката смърт са оказали своето въздействие върху сърцето на Савел. Думите на Христос към него в Деяние 9:5 говорят за това „ Мъчно е за теб да риташ против ръжена”. Гонението, което следва, е много по-сурово и служи като средство за разпръсването и пречистването на ранната църква, така че Христовото полсание да достигне и другите части на страната.

Трудно е да се проследи пътя на ап. Петър след смъртта на архидякон Стефан. Явно води мисии в Палестина и отива в Антиохия, а вероятно и в Коринт. Той е обвързан тясно с християните в Мала Азия. Сигурно е, че пише I Петрово в Рим. Ап. Петър умира там по време на гоненията, предприети от император Нерон през 64г. Разпънат на кръст надолу с главата.

Император Клавдий (41-54) е отличен администратор и по време на неговото управление, Империята е сравнително устойчива. Точно тогава апостол Павел осъществява голяма част от мисионерските си пътувания.

Няма свидетелства ап. Павел да се е срещал с Исус Христос по време на своето служение, въпреки че неговите роднини християни, както и сияйното мъченичество на архидякон Стефан трябва да са му направили някакво впечатление, както личи от думите на Исус при видението, съпровождащо неговото приемане на вярата. Значимостта на неговото обръщение се подчертава от факта, че в Деяния то е описано три пъти. Като изключим известен период на пребиваване в пустинята на изток от р. Йордан, той прекарва следващите 3 години, проповядвайки в Дамаск. Представен на Йерусалимските християни от ап.Варнава, той е принуден да напусне града само след 2 седмици, поради заплаха за живота му.

Ревностните евреи християни започват да настояват такива покръстени езичници да бъдат обрязвани и да спазват Мойсеевия закон, за да бъдат приети от църквата като пълноценни християни. Завърнал се в Антиохия, ап.Павел е изпратен от църквата на събор на апостоли и старейшини (презвитери) в Йерусалим, за да се разреши този спор. Решението на събора подкрепя убеждението на ап.Павел, че езичниците не са длъжни да спазват Закона на Моисей. Съборът изисква да се спазват само определени хранителни правила, както и нравствени принципи, явно за да се улеснят отношенията между християните от езически и еврейски произход. Общественият интерес обаче предизвиква бунт на противниците.

Несправедливо обвинен в нарушаване на храмовите ритуали, той е задържан и, за да бъде в безопасност, е преместен от римляните в Кесария, където управителят Феликс го изпраща в затвора за две години. Наследникът на Феликс – Фест иска да изпрати ап.Павел пред съда в Йерусалим. Знаейки, че това ще доведе до екзекуцията му, апостолът упражнява гражданските си права за обжалване и изисква процесът да бъде в Рим. Всеки римски гражданин е защитен от съдебно наказание, стига да не е престъпил писаните закони, което ап.Павел не е сторил. Загрижеността на ап.Павел да се отнесе към римският император произтича не от собствената му безопасност, а е в интерес на благовестието. Той таи надежда за благоприятен изход, който би могъл да спечели признание за християнството като самостоятелна религия. Апостолът стига до Рим след като преживява корабокрушение близо до Малта. Очевидно прекарва две години в Рим под домашен арест, като през това време проповядва за Исус Христос. Бил е освободен в 63г. Сл. Хр.и посещава Испания и Егейския регион, след което го арестуват отново. Християнската общност в Рим явно е голяма, щом император Нерон насочва своята жестокост към нея. Ап.Павел се обръща към имп.Нерон и подкрепя неговата власт. Но римските християни са възнаградени за своята вярност с един от най-варварските погроми в историята. В 64г.сл.хр. Рим е обхванат от пламъци и имп.Нерон отклонява подозрението, че той го е подпалил, като задържа и избива множество християни. В това множество попада и ап. Павел, който умира от мъченическа смърт в 64г. Сл.хр. Само ап. Йоан надживява всички Христови ученици и умрял от старост на 100г. В Ефес. Времето на апостолите отминало и те били заместени от т.н Отци на църквата. От тях ние ще споменем Климента, сътрудник и ученик на ап.Павел: и до днес се пази посланието на Климент към Коринтяните, в което се основава на посланието до Евреите.  Ученикът на ап.Йоан, бил епископ в Смирна и в 169г. заради името Христово мъченически убит в Рим. От II в. насетне започнало да се усилва поруганието по отношение на самото име на Исуса Христа от страна на някой езичници, като: Октавий, Целс, Лукиан.

Християните били обвинявани в употреба на човешко месо при Господнята вечеря. На тях се присмивали, загдето се покланят на разпънатия Христос. С цел да се предизвика възмущение у народа, християните били обявени за политически неблагонадеждни. И в 98г.имп. Траян заповядал да се прекратят събранията на християните, Историкът Тацит им се подиграва жестоко в своите писания (окл. 94г.) и изисква, правителството да започне сурови преследвания срещу тях. Но в II в. Започнали да се появяват и защитници на християнството, като: Юстин Философ, Тациан, Тертулиан и др. Независимо от преследванията християнските общини във Франция на Рейн, в Ирландия и северна Африка, сеумножавали. Положителната страна на преследванията била тази, че обществата се освобождавали от малодушните и колебаещите се, а вътрешно се укрепявали. И колкото повече държавата идвала до крах, толкова повече църквата си извоювала авторитета в очите на народа и укрепвала. Блажени Августин написал книга за Божията държава и с това положил идеята за създаване на държава в държавата, което се осъществило при имп.Константин, който обявил християнската религия за държавна.

Към края на X и началото на XI в., християнството здраво се закрепило всред германските и славянските племена.

В наше време то продължава да се разпространява навсякъде по света, благодарение неуморните усилия и самопожертвователността на мисионерите, пряко подпомогнато от Божията благодат!

Автор: Божидар Илиев