Божи Дар Християнски портал

12.09.10 Библейски текст: 1 Петър 1:3-7

Необходимите неща

Има в нашия живот важни неща, има и маловажни. Има неща, без които не можем и неща, които са напълно излишни. Има и неща, които са вредни и опасни, а някои са и смъртоносни. Зрелият човек трябва да прави разлика между всички тях. Мъдростта е точно в това да отсъждаш правилно кое можеш да имаш, кое не, от кое да се откажеш задължително, от кое да се откажеш, ако не е толкова важно, от кое в никакъв случай не бива да се отказваш, кое кога да искаш и кога да отхвърляш. Ако това научим, открили сме ключа на мъдростта. Нека разгледаме кои са необходимите неща за вярващия човек, от които той не може да се лиши.

1. Материални необходимости.

В материалния свят, в който живеем, ние имаме различни потребности. Всеки може да ги изреди, дори и да не е кой знае колко умен. Това са нещата, без които нашето съществуване не е възможно. На първо място храна, вода, подслон, здраве, топлина, облекло – всички елементарни блага, без които животът или е невъзможен, или става ужасно тежък.

Често ние си милсим, че Бог пропуска факта, че ние имаме нужди от тях. Той е Дух, обитава из някакви далечни пространства, не гладува и не жадува, не изпитва студ или жега, болка и нудобство и по тази причина не може да разбере бедния човек, който е зависим от толкова много неща. Това не е вярно. Библията ни уверява многократно, че Бог познава нуждите на човека. Той е, Който „прави да никне трева за добитъка и зеленчуци, необходими за човека, за да изважда храна от земята” (Пс.104:14). Бог знае, че трябва да ядем и да пием. Господ Исус напомни на Своите слушатели, че те не бива да се безпокоят за ядене и пиене. „Не казвайте: Какво ще ядем?, или: Какво ще пием?, или: Какво ще облечем?, понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това” (Мат.6:31,32). Бог знае. Той поначало е промислил хората да имат всичко нужно. Поставил ги е в добра среда, в която те да намират всичко необходимо за живота си. Още в Едем Божият промисъл беше човекът да живее прекрасно, да ползва неизчерпаемите и изобилни блага на райската градина. Грехопадението го лиши от тази благодат и превърна земята в пустош. И въпреки това колко щедра е тя! Днес на нея живеят над 6 милиарда души и за всички има достатъчно (ако за някого няма, то е поради човешките несправедливости, които правят така, че едни да се пръскат от преяждане, а други да умират от глад). Земята може да изхрани още много милиарди. И това е поради дадената от Бога способност на растенията да се размножават, да посееш едно, а да пожънеш сто. Хората могат само да ползват тези блага, ползвайки по този начин Божията щедрост.

Това има и своето духовно послание, и то е ясно изречено от Господ Исус: Да не се безпокоим, да не се взираме прекомерно в материалните си нужди, да не трупаме прекомерно блага. Да живеем по-спокойно, с повече доверие в Този, Който е над нас, да не сме несправедливи към другите, като ограбваме техния дял.

2. Намиране на истинските ценности

В тази връзка нека споменем едни думи на пророк Еремия: „Ако дойдеха крадци през нощта, не биха ли грабнали само това, което им е необходимо?” (49:9). Разбира се. Крадците правят предварителна подготовка. Те проучват къде да влязат. Няма да влязат в някой сиромашки дом, където няма нищо за крадене. Ще влязат в богаташки дом. И като влязат, няма да отмъкнат всичко, а само най-ценното. То е целта на атаката им. В холивудските екшъни често се разказва за банда крадци, които правят старателна подготовка, преди да влязат в някой дом, банка, музей. Обмислят всичко предварително до най-малките подробности, вземат такива инструменти, които ще им потрябват за работата.

Ние всички сме като крадци. Влизаме в един свят, който не е наш. Временно сме в него. Трябва бързо да се ориентираме кое е най-ценното. Да сме проучили предварително кое е то. Като го намерим, го грабваме и бягаме. Не можем да останем там дълго. Скоро ще си дойде стопанинът и ще ни хване.

Целта на човешкия живот е да напипаме най-важното. Това, което е главното богатство на живота. То е скрито на тайно място. Затворено е в сейф. Никой не държи ценности ей така, на масата. Всеки взема мерки за сигурността. Ценните неща не са тези, които се струва на мнозина. За тях ценното в този живот е да се наядеш, да се напиеш, да си направиш някаква глупава веселба с такива като тебе и да караш по същия начин и утре, и до края. Това е все едно някой да влезе в банка, за да обере боклуците в кошчетата или да вземе кламерите на касиерките. В банка се влиза за злато, за пачки. В живота се влиза за истинските ценности. Кои са те? Първата е да разбереш къде си попаднал, защо си се появил, защо си тук, какво следва по-нататък. За мнозина отговорът е, че всичко е случайност. Случайно някъде във вселената се е зародил живот и се е развил, докато се появиш самият ти. Животът е пълен със случайности и свършва също така случайно, както и се е появил. Такова мислене е боклук. Пропиляване на живота. Ние не сме затова тук. Ние сме, за да открием смисъла. А той е само един: дошли сме по Божия воля тук, живеем от Бога, за Бога и чрез Бога (Рим.11:36). Земният ни живот е преддверие за вечния. Това когато открием, можем да избягаме от този материален свят на неверие и елементарни ценности и да станем жители на Божието царство, което започва още от сега.

3. Необходимото страдание

При такова развитие на нещата ние ще сме готови да платим и цената за нашето откритие. Този свят е устроен така, че да е удобен за безбожници. Те са хора, които не са успели да намерят истински ценните неща и са въздигнали в култ малоценните. Безбожието поражда несправедливост. Няма друг начин. Не може едни хора, които смятат, че на никого не дължат отговорност и се чувстват господари на света си и живота си, да имат някакъв морал и задръжки. Те имат елементарен морал, колкото да не се изпояждат един друг (макар че често и него нарушават). Но нищо повече. За тях ценно е само силата и парите, властта и надмощието над другите. За нищо друго не дават и пукната пара. Такъв са направили те този свят. И естествено, за хора, които имат други ценности, този свят става много неудобен. За християните, които не са от този свят, най-вече. Те не са от този свят, защото са открили истинските ценности и искат да живеят според тях. Това ще им създаде куп проблеми. Ап. Петър пише на вярващите (1 Петър 1:3-7), че те имат истинските богатства: Бог Отец, Ходатаят Христос, възраждане за жива надежда, наследство, спасение. Светът, в който те се намират, има точно обратните ценности. Той не може да търпи някой да има други и който дръзне да го направи, се сблъсква с агресивната съпротива на плътския свят. „За малко време скърбите сега (ако е необходимо)” (6). Как няма да скърбят, когато са притеснявани отвсякъде? А най-мъчителното е да виждат масовата, дълбока, безнадеждна слепота, в която ходят всички останали. Това е най-неприятното на този живот. Като гледаме как хората живеят ден за ден, как гонят празни и временни цели, как се надлъгват един друг, изпитваме болка и съжаление. Особено когато става дума за наши близки – опитваме се да им покажем колко по-ценни неща има, но те са се вкопчили в светските боклуци и нищо не може да ги откъсне.

Страданието на вярващите не идва от някаква мазохистична любов към мъките и неудобствата, от инат и желание на всяка цена да бъдат различни от другите, дори когато това е напълно безсмислено. Тя идва от разликата в природата на самите тях и на останалите. Точно както здравият и болният са съвсем различни и здравият съвсем непринудено скърби за мъките и слабостта на болния, така и вярващият скърби за невярващия. Иронията е в това, че се получава и обратното: невярващият счита вярващия за заблуден, за фанатизиран. Не могат да се разберат кой е прав и кой крив! Трагично разминаване! От него идва голямото страдание. А другите страдания от агресивността на безбожниците, от житейските проблеми, които те създават на вярващите, са само последица от него.

4. Необходимо покорство

В тази светлина можем да разглеждаме съвета на ап. Павел за покорство на властите: „Необходимо е да се покорявате не само поради страх от гнева, но и заради съвестта” (Рим.13:5). Апостолът съветва вярващите да се окоряват на земните власти. Не защото те са толкова добри. По това време на власт в Рим е бил император Нерон, един човек, чието място не е било на престола, а в лудницата. Апостолът учи вярващите, че неговата власт е от Бога! Как така? От кой бог? От някой римски бог сигурно. Или от бога на този свят, дявола? Тук не става дума за конкретната власт, а за властта по принцип. Някой все трябва да управлява, иначе ще настане анархия, а тя е по-страшна и от най-лошата власт. Работа на вярващите не е да се занимават с политически интриги, а да си гледат духовния живот. Няма да дойде нищо по-добро; ако не е Нерон, ще е Калигула; ако не е Ленин, ще е Сталин. Мисията на вярващите е да представят с реалния си пример и с живота си Божието царство така, че то да стане очевидно за всички и те сами да разберат неговите предимства. Необходимо е вярващите да покажат, че не им е интересно какво става в Рим, в Ерусалим или в Египет, а какво става вътре в душите им, в живота им, в делата им. Нужно е те да демонстрират, че имат много по-важни ангажименти от това да следят кой как управлява и какви ги върши. Тях ги интересува какво правят самите те, как живеят вярата си, какви дела вършат, какъв пример дават. Това е политика във висшия смисъл на думата. Защото политика без личен пример е лицемерие. Политика, при която едно говориш, друго вършиш, е поведение, вдъхващо единствено отвращение. Неслучайно политици от всякакъв вид винаги са се дразнили дълбоко от вярващите. Защото виждат в тяхно лице едни опасни хора, които разбират много неща и светят. А лошите политици са като бухалите, които не се плашат от нищо толкова много, колкото от светлината.

5. Необходимо безгрижие

Духовната борба, която се налага от това същностно различие между света и вярващите, изглежда неравна до такава степен, че е абсурдна. Как може една група от хора, които са напълно беззащитни, защото просто не искат да воюват, да устоят срещу друга група, въоръжена до зъби и жадна за кръв? Това е все едно стадо овце да устои срещу глутница вълци.

И все пак на това ни учи Божието слово. Един старозаветен епизод ни показва тази раелност: Юдея беше нападната от моавци и амонци по време на цар Йосафат (2Лет.20). Царството беше слабо. Царят, вместо да тръгне да събира войска и да търси съюзници, „се предаде да търси Господа и прогласи пост по цяла Юдея” (3). И тогава дойде слово от Господа: „Няма да е необходимо вие да се биете в този бой” (17). Юдеите просто трябваше да излязат като зрители, да стоят и да гледат какво ще стане. Те повярваха на това слово и се поклониха на Господа. И на другия ден настана голямото зрелище. Амонците и моавците нещо се обаркаха и започнаха да се изтребват един друг.

Когато изучаваме историята на християнството, се чудим как е оцеляло то в такава трудна среда. Жестоки гонения, масови убийства. Могъщите римски императори са използвали цялата сила на властта си, за да заличат това ново движение. Но то побеждава и завладява тази империя, построена върху силата на оръжието.

Причитана за оцеляването на вярващите е, че има кой да се погрижи за тях по своя божествен начин. Каква е причината днес по света да има милиони овце, а вълците да са изчезващ вид? Един вълк може да издави цяло стадо. Вълчицата ражда пет вълчета, а овцата – едно, две агънца. Причината е в овчарите. Те си бранят стадото. Те гонят вълците. Причината вярващите да са живи и здрави е в Божията защита. Ако беше останало на света, той отдавна да ги е изтребил. Но не го прави, въпреки че на външен вид няма никаква пречка да го направи. Бог воюва за нас, но иска ние да не Му се пречкаме. За да закара един шофьор хората в автобуса си, той иска от тях само едно: да си седят мирно на седалките. Тръгнат ли да скачат, да висят от вратите, да му казват накъде да завие и на коя скорост да включи, само ще му попречат. Нашата задача е да се доверим на Бога и да изпълняваме законите Му, а за останалото Той ще се погрижи.

6. Необходимо единство

За целта Христовото тяло трябва да е единно и всеки да си знае мястото. Апостолът казва: „Тези части от тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими” (1Кор.12:22). Уподобяването на църквата Христова на човешко тяло говори за нуждата от хармония между разнородните части. В тялото няма излишни части. Всяка си има своите функции и без нея останалите стават излишни. Човек може да има здраво сърце и дробове, но ако нещо в главата му не е наред, това погубва всички останали части. Днес медицината практикува трансплантация на органи от починали хора на болни. Тези починали са предимно млади хора, загинали при катастрофи. Сърцата им са отлични, бъбреците, черния дроб – но нещо друго е поразено и те са мъртви. Христовата църква също умира, ако някоя част умре. Или осакатява. Или страда. Няма нищо излишно в нея. Няма нищо за рязане и за изхвърляне. Без никоя част не става. Тялото има много тежки задачи, затова трябва да е много здраво и силно, пъргаво и работоспособно. Няма друга организация, която да обединява толкова различни хора по вързаст, по интереси, по образование, по материално положение. И за всеки си има уникалното място и функция, така че всичко да върви по най-гладкия и ефективен начин.

Кои са нашите необходимости? Окастрянето на живота от важни и ценни неща води до осакатяване, до безплодие. Не бива да правим като света, да се самоосакатяваме. Светът маха от себе си всичко, което му се вижда излишно, а оставя всичко, което му се вижда важно. Резултатът е трагичен. Махнати са най-жизненоважните добродетели като вяра, морал, съвест, срам, покорство. Оставени са най-лошите клони на безсрамието, егоизма, жаждата за необуздани плътски наслади. Затова има толкова нещастни хора днес, които не знаят какво искат и на нищо не се радват, от нищо не се вълнуват. Бог да ни пази от това и да ни даде да пазим ценното и вечното!

© Данаил Налбантски | www.boji-dar.info 2010 All Rights Reserved