Чувствал ли си се изигран от Бог?

Той идва казва ти нещо и след това млъква! Ти не знаеш кога ще е следвашият път, когато Той ще ти каже нещо! Ти не знаеш как точно Той ще изпълни това, което ти е казал! И никои не ти вярва! Никои не ти вярва, че Бог ти е говорил. А Той очаква от теб само да вярваш на думите Му! Понякога минава много време и НИЩО! Викаш към Бог, а Той мълчи!

Чувствал ли си се изигран от Бог?

Понякога се чувствам като пророк Илия, на когото  Бог му каза: "Тръгни оттук, обърни се на изток и се скрий при потока Херит, който е срещу Йордан. Ще пиеш вода от потока; а на враните заповядах да те хранят там." 3 Царе 17:3,4

Бог ти казва нещо, което със сигурност не можеш да разбереш, но усещаш, че трябва да се покориш и го правиш. Понякога идват мисли: Защо да пия от потока? Защо точно враните Господи?! Много пъти сякаш си задаваш един и същ въпрос: ЗАЩО ГОСПОДИ? А Бог мълчи!!! И ти усещаш, че се побъркваш: Защоооо, кажи ми нещо!!!

Бог мълча през цялото време докато Илия пиеше от потока и враните го храниха.

Защо на Бог му дойде точно това на ум? Когато се замисля ми изглежда абсурдно. Купища въпроси си задавам.

- От къде беше това месо, което всеки един ден враните донасяха на Илия?

- Не можеха ли тези врани да разнесат някаква зараза по месото? Все пак те не са от най-чистите животни.

Звучи абсурдно това, което Бог каза на Илия и го накара да направи. Изглежда ми и абсурдно това, което Илия направи - Той просто отиде при потока и пиеше вода и враните го хранеха. И да не пропусна: Бог мълчеше.

Как трябва да се чувстваме когато се намираме в духовната пустиня?

С една голяма усмивка на лицето да кажеш: Святи Душе, благодаря Ти че ме доведе до тук!

Водата свърши и Бог каза на Илия : "Стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там; заповядах на една вдовица да те храни." 3 Царе 17:9

- Добре Господи, защо пък сега вдовица? Не можеше ли да навалиш манна от небето и така да храниш Илия!

Господи, защо Твойте методи изглеждат толкова абсурдни за мен? Задавал ли си си този въпрос някога? Е, какъв е твоя отговор?

Чувствал ли си се изигран от Бог?

Той ти казва нещо, после млъква. Изгубваш надежда, Той пак ти казва нещо. Чувстваш се самотен, тогава Той идва с любовта Си и всичко се променя. Усещах, че умираш и Той идва и ти вдъхва живот!

-  Защо Господи се бавиш понякога? Защо трябва "потока да пресъхне" и Ти тогава да кажеш нещо? И то може да изглежда отново абсурдно за мен!

- Не може ли нещо реално да се случи с мен?

Сигурно, предизвиквам много усмивки по лицето на Исус с много си въпроси! Но не знаеш кога ще Ти продума! И всеки ден се изпълваш с очакване да чуеш нещо от Него и Той мълчи! Понякога всичко това те изморява. Понякога и на мен ми идва до гуша и вече обмислям да се откажа. И точно да направя следващата крачка и Той се появява : Хей, къде си се разбързал нали ти казах нещо, трябва само да ми вярваш.

- Ама Господи, вълните са големи и аз потъвам. И Той ти казва само това: - Маловерецо, защо се усъмни?

В един момент сякаш слънце изгрява за теб. И ти започваш да мислиш по различен начин.

-  Защо се съмнявам в Неговата вярност? Кое ме предизвиква да се чувствам изигран от Бог? Аз на чувства ли се осланям или на Божието Слово?

Всъщност всичко е било една илюзия, в която ти си вярвал. Илюзията, че Бог те е изиграл.

12.12.2010г.

Автор:  Венцислав Бонев