Божи Дар Християнски портал

21.3.10 Библейски текст: Йоан 15:1-8

Чувства и разум

Обичайно е да се смята, че разумът и сърцето са съперници, които се състезават кой да владее човека. Хората се делят на слушащи сърцето и слушащи разума. Първите са емоционални, импулсивни, лесно се влияят от настроенията си, вземат прибързани решения. Вторите са хладни и пресметливи. Първите са жертви, страдащи и ограбени, вторите са господари, богати и силни.

Можем да попаднем на различни учители; едни ще ни посъветват да бъдем разумни и да слушаме гласа на разума. Други ще ни съветват да слушаме сърцето. „Слушай сърцето си” е често срещан съвет в наше време. Повтарят го мнозина, без да им е много ясно какво точно искат да ни кажат. Ако ги попитаме, те ще ни дадат много мъгляви и едностранчиви отговори, които ще ни поставят в още по-затруднено положение и ще ни объркат допълнително.

В религиозната област също има голяма неяснота относно ролята на двете стихии. Едни искат да основат вярата си на разума. Те търсят доказателства, факти, аргументи, логика. Обичат да копаят по библейските места и да търсят археологически находки, които да потвърдят или отхвърлят дадено твърдение. Те цитират велики учени, които са били вярващи и правят извода, че вярата не е празна работа, щом такива умни хора са я споделяли. Те четат книги по астрономия, история, философия, логика и от тях черпят основания за укрепване на вярата си.

Други пък отхвърлят всичко това и отсичат, че вярата е въпрос на сърцето и че никое човешко знание и достижение не може да помогне с нищо за нейното укрепване или оборване. Вярата произтича от Божията любов и не се нуждае от нищо друго, освен от приемане със сърцето.

Хората, които основават вярата си на разума, харесват определен стил на живот. Те не се увличат по чувствени изяви, харесват логичните проповеди, не пеят много, не се молят много, защото не вярват кой знае колко в чудесата и знаят, че законите на материята са безпощадни и неотменими. Техните църкви се подвизават предимно в сферата на благотворителността, защото смятат, че християните имат задачата да вършат определени дела, да помагат на бедни, да облекчават социалните неправди; ако не вършат такива неща, те не оправдават своето съществуване. Проявите на чувства ги отблъскват, смятат ги за нещо субективно и неубедително. Богослуженията им са кратки и хладни, приличат повече на научна лекция.

Другите, които залагат на сърцето, са чувствени хора. Те обичат да пеят много, и то все песни, които „докосват сърцето”; обичат да се молят дълго и пламенно, обичат огнените проповеди, в които има малко логика и много лично послание. Вярват в чудесата и охотно приемат всяко свидетелство за необичайни явления, като са убедени, че това е Божия намеса. Във всяко събитие от живота си съзират Божия пръст. Логиката ги плаши и отблъсква, считат я за занимание на хладни умове. Богослуженията им са дълги и изпълнени с много емоции.

Кой е прав? Никой. Самото поставяне на подобен въпрос е погрешно. Противопоставянето на разума и сърцето е голяма грешка, която ни води в крайности и ни лишава от възможност да достигнем до истината. Това са две стихии, които следва да си сътрудничат и да се допълват взаимно. Умът и сърцето са съдружници и следва да работят за една обща кауза, която е духовното израстване и усъвършенстване на личността и превръщането й в силен фактор в полза на доброто.

Все пак нека се запитаме кой има определящата роля при вземане на решенията ни? Разумът или сърцето? Да си поставим този въпрос с цел да започнем отнякъде и така да се надяваме, че и ще достигнем до правилния извод.

Като че ли сърцето има предимство. Чувствата ни.

Например, някой нуждаещ се ни моли за помощ. Закъсал е нещо и не може да се справи сам. Кое ще ни накара да му помогнем? Ясно е, че сърцето. То ще бъде докоснато от страданието на тоя човек, ще ни накара да изпитаме състрадание към него, да се трогнем. Разумът ще ни предупреждава, че не бива да му помагаме, защото това ще намали нашето собствено благополучие Не трябва да му даваме пари, защото и ние нямаме достатъчно. Не трябва да се обявяваме в негова защита, защото това ще ни спечели врагове. Не трябва да му отделяме време, защото няма да остане време за самите нас.

Ясно е, че разумът има право. Той ни нашепва съвети, които са мъдри. Наистина е така. Ако го послушаме, ние ще отминем и ще си кажем: „Да се оправя сам!” Трябва сърцето да има по-силен глас и да наложи своята воля. В прочутата притча за самарянина виждаме такава ситуация. Свещеникът и левитът послушаха разума. Той им подсказа да не се занимават с този пребит човек, защото това щеше да ги забави, да им създаде много проблеми, да ги обрече на ритуална нечистота, защото са докосвали мъртвец. Сърцето им ги молеше да помогнат, но гласът му беше много слаб и те не го послушаха. Това бяха хора със силен разум, но със слаби сърца. Самарянинът от своя страна беше точно обратния тип. Той също имаше разум, който му подсказваше същите умни неща. но сърцето му беше по-силно и той се реши да послуша него. Така той помогна на страдалеца и направи много повече, отколкото би направил един човек със здрав разум.

Човек със здрав разум беше и богатият момък (Мат.19:16-22). Той не беше човек само на здравия разум, но и на сърцето. Сърцето му го караше да желае да има вечен живот, затова правеше някои добрини. Само че като чу, че трябва да продаде имота си и да раздаде парите на сиромасите, той не можа да послуша този съвет. Разумът му взе властта и отказа да разреши така безумна авантюра. Разумът му се скара: „Ти какво си въобразяваш? Знаеш ли какво е да живееш без пари? Както си се изнежил, ще можеш ли да понесеш мъките на бедността? А се стегни и си избий тези идеи от главата!” И момъкът го послуша. Разумът му имаше право. Разумът ни съветва да не залагаме на някакви неясни благини в далечното бъдеще и да се отказваме от благините, които сега можем да имаме. Така правят разумните хора. Само сърцето може да ни насочи по пътя към небето.

Здравият разум кара хората да вършат разни жестоки дела. Някой ми пречи. Заел е място, което аз искам за себе си. Заплашва ме да ме злепостави, да ме издаде за делата, които съм правил. Не мога да го спра по друг начин. затова решавам да го убия. Какво разумно решение! Един удар и готово. Проблемът е решен веднъж завинаги. Тоя никога повече няма да ми се бърка.

Такива неща се случват постоянно. В нашата страна станаха много убийства все на хора, които са пречили на някой друг. След като са опитвани други методи, след като той е бил сплашван, предупреждаван, но не се е вразумил, се стига и до това. Да, ще каже някой, но не е разумно да се убива, защото убиецът ще бъде хванат и вкаран в затвора. Вярно е, но то си има начини да убиеш, без да те хванат. Някой да е чул да е хванат поне един убиец, извършил някое от шумните убийства в последно време? Хващат разни селяни, които убили някого по най-елементарен начин и е ясно, че те са го направили. Но здравият разум ще ни научи как да убием, без да ни хванат. Той ги разбира тези неща. Знае на кого да се плати, за да не стане някоя грешка.

Здравият разум ни учи как да забогатяваме за кратко време. Но е нужно сърцето да не се бърка, да му се отнеме думата. Набърка ли се то, става провал. У нас много хора забогатяха за кратко време, без да е ясно как е станало това. Ясно е, че са крадили, но никой не може да ги хване. Виждаме как се опитват да осъдят разни мошеници, но без успех. Те са разумни хора и са крадили така, че да не може да ги хванат. Напразно е да се очаква, че сърцето им ще ги изобличи и те ще се разкаят, ще си признаят всичко и ще върнат парите. Няма такава опасност.

Здравият разум е причина за ужасни страдания на милиони хора. Четох тези дни интервю с един немски психиатър, вярващ човек. Той твърди, че не е правилно да се подозират в болен разум злодеи като Хитлер, Сталин, Мао, Осама и други от този тип. Напротив, те са имали съвсем здрав разум. Не може един болен човек да води такава огромна война, да ръководи такива грандиозни действия. Болното в тях е сърцето. Тези хора нямат сърца. Те не са в състояние да се трогнат при вида на купища трупове, при броя на десетки хиляди загинали в едно сражение. След войната оцелелите нацисти бяха изправени пред съда. Установи се, че те си имат съвсем здрав разум. Всеки от тях твърди, че просто е изпълнявал заповеди и че ако не се е подчинявал, би бил веднага убит. И така е. За един офицер от Гестапо е по-важно той да оцелее и да си запази службата и привилегиите, отколкото това, че трябва да застреля сто евреи. Напълно разумно! Сърцето може да протестира колкото си иска, но човекът слуша разума. Той просто изпълнява заповеди. И това напълно го оправдава в собствените му очи. Защо да мре заради някакви си сто мръсни евреи?

И днес ние се сблъскваме с подобна реалност, макар и по-мека. Бюрокрацията е разумна и безчувствена. Бюрократът се води от разума. Той разбира, че е жестоко да съдира хората от данъци и глоби, но това не го разколебава ни най-малко. Оправдава се, че такъв е законът. Той просто изпълнява заповеди. Ако го молиш да се смили, той ще каже: „Ти какво искаш, да ме уволнят ли? Да си изгубя службата ли?” Разбира се, че неговата служба е по-важна. Човекът трябва да си я пази, колкото и да осъзнава, че законите са несправедливи.

Здравият разум ни учи, че е по-важно нашето малко лично нещастие, отколкото огромното нещастие на другите. Вълнува ни не това, че някъде на другия край на света са загинали стотици хиляди, а оцелелите се питат дали не е било по-добре и те да загинат. Вълнува ни, че у нас цените се повишават и със същите пари можем да си купим по-малко. Така сме устроени, че слушаме разума. Сърцето ни казва, че онези хора сигурно се чувстват ужасно и се нуждаят от помощ, но разумът го прекъсва строго и казва: „Я гледай себе си! Ти да не би да си много добре!” Една поговорка казва, че въгленът пари, където падне. Молим се нас да не ни сполети нещо лошо, а пък другите че пострадали, това не е важно.

Бог е вложил във всеки човек способността да усещат болката и радостта на другите. Така че ние можем да съчувстваме на страдащите и да се радваме заедно с щастливите. Но разумът контролира тази способност и ни кара да не се вълнуваме толкова нито от едното, нито от другото. Разумът ни затваря вътре в самите нас. В наше време хората са много разумни. Живеем във века на разума. Затова и хората са така вгледани в себе си. Затова са така безразлични към останалите.

Всичко това не значи, че разумът ни е враг, от който трябва да се пазим. Не значи и, че сърцето не се нуждае от контрола на разума. Поначало двете неща е трудно да бъдат разделяни, както вече споменахме. В Библията човекът е представен като цялостна личност, която не е разсечена на части. Под „сърце” се има предвид целият човек. Например за фараона, който отказваше да пусне евреите, каквито и язви да се изсипваха над държавата му, се казва: „Сърцето на фараона се закорави и той не послуша Мойсей и Аарон” (Изх.7:22). Няма съмнения, че този фараон беше човек с горделиви чувства, честолюбив. Но той все пак имаше здрав разум и можеше да прецени, че ако държавата му бъде поразена от големи бедствия, това ще навреди на собствената му власт и спокойствие и ще има лични проблеми. Но в случая надделя честолюбието.

Трудно е да кажем кое ни диктува разумът и кое сърцето; не е нужно да бъдем толкова прецизни в познаването на себе си. В практическия ни живот е важно да сме наясно какви ценности имаме и доколко те имат власт над нашите решения. Противопоставянето на сърце и разум е клопка, в която ни вкарва дяволът, за да може да ни управлява по-лесно. Според това противопоставяне сърцето е това, което иска да изпитва приятни усещания, да сме сити и добре облечени, доволни и щастливи, да се забавляваме и да не му мислим много. Разумът е слуга, който е длъжен да изпълнява неговите заповеди, така че да получаваме удоволствията си бързо и безпроблемно. Преди време една банка пусна реклама, в която на една млада дама се явяват едно ангелче и едно дяволче. Ангелчето й шепне: „Спестявай!” Дяволчето й шепне: „Харчи!” Тя се чуди кое от двете да послуша. Тогава идва банката на помощ и й дава кредит, така че дамата може да харчи колкото иска, без да се страхува, че парите ще свършат. Модерният съвет „Слушай сърцето си” ни насочва в този път. Не мисли за бъдещето, не се измъчвай от морални угризения, не робувай на старомодни предразсъдъци, не слушай какво ще кажат хората. Живей весело и се забавлявай! Този съвет се базира на убедеността, че сърцето е мъдро и знае всичко. Сърцето е днес на власт, след като разумът се е провалил с такъв голям трясък – нали разумът е причинил всичките ужасни войни! Само че кое сърце е на власт? Егоистичното сърце, болното сърце. Сърцето, което се вълнува само от своето благополучие и не се трогва от чуждото страдание. Тоест, на власт отново фактически е старият зъл разум, който ни кара да се затваряме в себе си.

Бог затова ни учи да се молим, за да имаме здраво сърце. Да го пазим, защото от него са изворите на живота (Пр.4:23). Молитвата, четенето на Божието слово, общението, хвалението са средства сърцето ни да остане здраво и от него да извира чистата река на доброто. Без Бога сърцето на човека осиротява, подивява, затваря се в себе си и става зло сърце, от което извират мътните води на егоизма и враждебността към всички останали. Всъщност, от самите нас не може да излезе нищо добро. Всичко добро идва отвън. Господ Исус образно изразява тази истина с притчата за лозата (Йн.15:1-8). Ние сме само пръчките. Лозата е древна като света, неизменима. Винаги е била и винаги ще бъде. Пръчките са временни. Едни се появяват, дават плод и после отмират. Те просто са част от лозата и могат да бъдат плодоносни само ако не се отрежат сами от нея. Сърцето ни, разумът ни, волята ни са само инструменти, които Бог употребява за Своите святи цели. Нашата роля се изчерпва само с това дали ще бъдем добри инструменти или калпави. Дали ще се покоряваме на Бога или ще се опитваме да Му се месим и да Му се пречкаме.

Това не е някакво отвлечено разбиране, пълно с неяснота и мистицизъм. Всеки от нас добре разбира и с разума, и със сърцето си кога е едно с Господа и кога е далеч от Него. Тези неща се усещат много ясно и няма нужда някой да ни казва в какво състояние сме. Ние и сами го разбираме. Дано Бог ни помогне да Го обичаме с цяло сърце, душа, ум и сила и да Му се предоставяме като посветени сътрудници в Неговото спасително дело.

Copyright © Данаил Налбантски | www.boji-dar.info